Сердика е моят Рим!
Докато се движим забързано по жълтите паветата на София рядко се замисляме, че под краката ни, единствено на няколко метра под централните столични булеварди и площади, съществува един различен, чужд град, потопен в мрак и забвение, апатичен към човешката суетност и пристрастеностите, които бушуват на повърхността. Това е антична Сердика – един от най-значимите градове в рамките на Римската империя. Император Константин Велики постоянно възкликвал „ Сердика е моят Рим! ” и се колебаел дали да не го трансформира в столица на обширните си владения.
Основан в средата на І век, градът претърпява своя напредък при ръководството на Константин Велики през ІV век, само че и своята съсипия и проваляне в един по-късен интервал. За превратната му история свидетелстват остатъци от жилищни и административни здания, от необятни площади и раннохристиянски църкви. Някои от тях са експонирани в централната част на София и не стопират да будят удивлението на многочислените посетители на столицата. В подземието на базиликата „ Св. София ” е оголен и част от източния некропол на антична Сердика. Находките са консервирани и обособени в под земята музей, трансформирал се в една от най-посещаваните забележителности на столицата. Музеят се разстила на 600 кв. м и е на три равнища според от датировката на разкритите обекти. Входът му е от самата базилика. Стълби от армирано стъкло водят в този своебразен град на мъртвите, където царува тишина и безвремие. Тук вечността се спотайва зад всеки дувар, наднича зад гробници и тогавашни абсиди и подухва мисли за неумолимия ход на времето и краткотрайността на човешкия живот. Експонираните досега гробищни уреди, към петдесет на брой, датират от ІІІ до V век и са разнообразни по вид и строеж. Докато се разхождаме край каменните саркофази, зиданите гробници с покритие от каменни плочи или тези с полуцилиндричен свод, придобиваме, въпреки и бегла визия за погребалните ритуали и вярванията на нашите предшественици.
Но кои са били погребвани тук? „ Предимно богати хора, със съответната икономическа, финансова и политико-религиозна мощ – изяснява археологът Юниан Мешеков от Музея за история на София. – Самите уреди приказват, че са коствали доста пари и не всеки е можел да си ги разреши. Става дума най-много за огромните фамилни гробници с полуцилиндрично засводяване. Но за разлика от езическата ера, когато до покойниците се поставяли гробни блага, в християнската ера ритуалът не разрешава тази процедура, като покойникът се погребва най-вече с персоналните движимости, в някои случаи златоткани. Археолозите са намирали следи от златни влакна, от персонални движимости като украшения, пръстени, гривни и даже монети. Приятна изненада са холограмите на откритите три златни пръстена от една по-късна ера – XII-XIV век, употребявани за слагане на печати с червен восък върху значими документи. Заедно с тях са показани и холограмите на откритите в некропола мощехранителници. „ Виждате ли тази дупка горе? Това е набег на иманяри! Почти всички гробници са били ограбени още в древността “ – изяснява Юниан Мешеков. Намерените остатъци от раннохристиянска църква-мартирион с превъзходна подова мозайка, удостоверяват догатката на археолозите, че тук са съхранявани мощи на светец. Това изяснява и желанието на по-заможните и мощните на деня да бъдат погребвани точно в тази част на некропола. В подземния музей могат да се прегледат руините от три раннохристиянски църкви. Най-старата е от началото на ІV век. По това време християнството към този момент се приема като безусловно публична вяра в границите на Римската империя. Втората черква съставлява трикорабна базилика и датира от по-късен стадий – края на ІV век. От нея са съхранени дребна част от зидовете и ъглови елементи от два от корабите. Храмът обаче е бил опустошен от следващото варварско настъпление в тази част на Балканите. Третата черква е от началото на V век. Била е застлана цялата с многоцветна подова мозайка, изпълнена с геометрични и растителни претекстове. Вероятно обаче храмът е бил погубен при огромното хунско настъпление в средата на V век. Предполага се, че актуалната трикорабна базилика „ Св. София ”, която е дала името на днешната ни столица, е построена в края на V, началото на VІ век.
Една от най-интересните находки е на 20-на метра от днешния храм „ Св. София ”. Тук археолозите попадат на гробница с изящни пъстри фрески с кръстове и розети. “Това е единственото в границите на България гробно оборудване от раннохристиянския интервал, на което е упоменато името на покойника ” – твърди Юниан Мешеков. Надпис на латински, който значи „ Хонорий, раб Божий ” свидетелства за името на индивида, положен в нея. Вероятно става дума за върховен свещеник на Сердика, живял през V в.
На разположение на посетителите са мултимедийните екрани, по които текат къси филмчета за историята на града и осведомителните табла. С няколко изключения, към този момент могат да се прегледат единствено макети на откритите мозайки, които се реставрират.Но скоро подът на хилядолетните църкви ще грейне с възобновените си многоцветни геометрични фигури, по които в миналото са стъпвали предците ни.
Венета Николова
Инфо: www.pateshestvia.net
